|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
45. ТАТАРСКИ РОБИНИ
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...
Седнали ора селяни
на една божа трапеза,
да ядат, ора да пият,
една им булка шъташе,
шъташе и заливаше,
и на селяни думаше:
- Ой ми ва вази, селяни,
я си попийте, поежте,
от ора орти почувам,
черни татари шъ додат,
млади робинки ще робят.
Дору туй булка издума,
Чешмир са порти лопнали,
трима татари тропнали,
булката Слава фанали
със мъжко дете на ръце.
Станали да са тръгнали,
Вървели, що са вървели,
до две са моми срещнали
със бели менци на рамо,
със пъстри стомни на ръце,
че им менците фърляа,
че им стомните чупяа,
че ги татари забрали.
Вървели що са вървели,
минали поле широко,
настали гора зелена.
Булка на моми думаше:
- Ой ми ва вази, две моми,
от гора листе чупете,
че ги по пътя фърляйте,
дано татари приспиме.
Татари булка думаа:
- Ой ми та стари робиньо,
я да си фърлиш детето,
я да го фърлиш, заминеш,
че щеш под калъч да минеш!
Булка татари думаше:
- Ой ми ва вази, татари,
кък шъ си фърля детето,
девет години одила,
девет съм билки изпила,
доде Дамянча добия,
девет месеца одила
и го на сърце носила.
Доде през гора вървели,
булка си сълзи ронеше,
наред гората гледаше -
кое дърво най-добро,
най-добро, най-столовато.
Че си ареса, ареса
на гора дърво яворо,
Дамянчу люлка вържаше
и на Дамянча думаше:
- Нани ми, нани, Дамянчо,
кога си дъждец заиде,
тогизи шъ си окъпан,
кога си ветрец повее,
тогизи шъ си залюлян,
кошута в пътя шъ мине,
тогизи шъ си закърмен;
туй шъ й от мама виждане.
Да растеш, мама, порастеш,
да станеш лоза червена,
да родиш грозде винено,
от тебе грозде да ядат.
Станали да са тръгнали,
вървели, що са вървели,
че са край море отишле.
Булка на моми думаше:
- Ой ми ва вази, калинчо,
дано татари приспиме,
назад си чейли обуйте,
че си по пясък вървете,
да си край вода идеме,
назад дано са върнеме.
Че са татари приспали,
назад си чейли обули,
че са край вода тръгнали,
че са са назад върнали.
Настали гора зелена.
Булка през гора вървеше,
че въз Дамянча отиде,
Дамянчо лоза червена,
родило грозде винено.
- Миленки, мами Дамянчо,
каква е лоза червена,
какво е грозде винено!
Лисичарка, Габровско (СбНУ 25, с. 128, № 44).
=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка
Бояджиева. София, 1989.
|