44. ТРИ РОБИНИ ИЗБЯГВАТ ОТ ТАТАРИ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Бог да убие, Нане ле, Михал войвода,
коги направи на Тунджа вода,
на Тунджа вода дълги мостове!
Провървяха се турци и гърци,
турци и гърци, черни татари.
Най-отзад иде Али татарин -
три коня води, три роба носи.
Че си зароби Динка робиня,
Динка робиня, двете й зълви,
двете й зълви калина Яна,
калина Яна, малина Стана.
Плаче калина, плаче малина,
калина плаче за снощна вечер,
за снощна вечер, за седянката,
за седянката, за кладенците,
за кладенците за първо либе.
Малина плаче, че оставила,
че оставила шити ръкаве,
шити ръкаве, риза белушка.
Снаха им Дена тихом говори:
- Мълчи, калино, и ти, малино,
кака да плаче, кака да жали,
че си остави мъжкото дете,
мъжкото дете на път- кръстопът,
на път-кръстопът и на раздрума.
Приведох драка, вързах му люлка,
откърших вейка, дадох му ръка.
Коя ще да го майка подои,
коя ще майка да го окъпе,
коя ще баба да му попее!
Али татарин тихом говори:
- Я върви, Денке, робиньо,
дъжд ще удари, окъпе ще го,
вятър ще вейне, полюля ще го,
сврака ще кацне, поцъцра ще го,
сърна ще мине, подои ще го!
Па с кон я тъпче по бели пети,
с бичим я бие по тънка снага.
Снаха им Дена тихом говори:
- Върви, калинке, и ти, малинке,
шумки, кършете, по път хвърляйте,
по път хвърляйте, личба правиле.
Па са минале отвъд Дунав,
отвъд през Дунав, в татарска земя.
Отпускаха се черни татаре,
коне пуснале, та да си пасат,
тие легнале та си заспале.
Снаха им Дена тихом говори,
тихом говори, на двете зълви:
- Хайде, калинке, и ти, малинкне,
а да бягаме, че си заспаха,
че си заспаха черни татари!
Па се хвърлиха ув този Дунав,
па са вървели чак до средата,
че си хвърлила Денка робинка,
че си хвърлила бялата кърпа,
па са минале ув папурака.
Като минале ув папурака,
коги станаха черни татаре,
па погледнаха - че то си няма,
че то си няма Денка робинка,
Денка робинка, двете й зълви.
Коги тръгнале да си ги дират,
тия виделе бяла забрадка,
че ми се върти ув сред Дунава.
Погълчапха си черни татаре:
- Издавиле са, а да си вървим,
забрадката е ув сред Дунава.
Па се върнаха черни татаре,
па се върнаха, отидоха си.
Па си седяха ден във папуря,
нощя вървяха по ясни звезди,
та си отишле Денка робинка,
Денка робинка, двете й зълви,
па си намериха мъжкото дете,
мъжкото дете на път-кръстопът.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.