34. ЯНКУЛ, ЯНА И МАЙКА ИМ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Дръво бука род родило,
от рожба се покръшило,
на две стебла три ябълки,
на третьото славер стои,
славер стои, песен пое,
на песента наричаше:
- Чуйте, старо, чуйте, младо,
турци земя ке попленат,
що би старо ке погубат,
що би на заман ке попленат,
що би дете ке подгазат!
Още рече славер пиле,
още рече, не изрече,
турци земя поплениа,
що би старо погубиа,
що би младо заробиа,
що би дете подгазиа.
Останали две дечица,
едното Янкул, друго Яна;
Янкул беше три месеци,
Яна беше три години.
Па раснаха, пораснаха,
паднали са за женене.
Па еле са луди-млади, аджамии,
сискаа се, земаа се.
Водиа се три години,
три години невенчани.
Три години дожд не фана,
по полето туку мъгли,
туку мъгли и прахове,
по планина туку слани,
туку слани и градове.
Па се никой не досеща,
бре, до що е, до каде е!
Проговори Янинчица:
- Ей, Янкуле, мой стопанине,
айде д' идем у селото,
у селото у църквица,
у църквица Мариица,
тамо да се венчаваме.
Па ойдоа в една църква,
па влезнаа у църквата:
поповето онемели,
гячетата ослепели.
Едно младо егуменче,
едвай оно отговара:
- Ей виека, луди-млади,
да не сте си нещо рода,
нещо рода, поморлива?
Проговори Янинчица:
- Та и ние не знаеме,
маленки сме попленени,
турци са не попленили!
Поповете продумаа,
гячетата прогледнаа.
Венчаа ги у църквата.
Па станаа, кренаа си.
Па сдобиа машко дете,
не е дете като дете,
но е дете люта змиа.
Проговори Янинчица:
- Ей Янкула, мой стопане,
я иди си на нов пазар,
та си купи робинчица,
нито стара, нито млада,
туку гледай стредна жена,
да ни люла машко дете,
да го люла, да го бана.
Ойде Янкул на нов пазар,
та й купи робинчица,
не е стара, не е млада,
туку си е стредна жена,
а я купи, доведе я.
Ойде Янкул на оране.
Янинчица платно ткае,
робинчица дете люла;
сос ръце им памук преде,
сос нога им дете люла,
сос уста им песен пое:
- Люли, нани, машко дете,
от моите две дечица,
синово ми, щерчино ми!
Дочула я Янинчица.
Дойде Янкул от оране,
Янинчица говореше:
- Е Янкула, първо любе,
Какво пое робинчица;
сос нога ни дете люла,
със ръце, ни памук преде:
"Люли, нани, машко дете,
щерчино ми, синово ми!" -
Кога са се допитали -
робинчица стара макя,
Янинчица и Янкула,
те са били брат и сестра.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.