29. БЯЛА ЯНА ОТ БУДИН

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Леле, Яно, леле, щерко!
Отка ми се Яна роди,
оттога се Будин заби.
Бия турци, бия гърци,
бия млади еничери,
да си земат бела Яна.
Скри се Яна в крайна кула,
в крайна кула куваклия,
куваклия, коршумлия,
та фанаа Яне макя,
бия, бия и мачия,
отскекоа й десна рака,
да си каже бела Яна,
да я каже - не я кажа.
Па фанаа Яне баща,
бия, бия и мачия,
извъртеа му десно око,
да си каже бела Яна,
и он Яна не си кажал.
Па фанаа Яне братя,
бия, бия и мачия,
отсекоа им руса глава,
да си кажат бела Яна,
па си Яна не кажаа.
Па фанаа Яне сестри,
бия, бия и мачия,
пресекоа им десна нога,
да си кажат бела Яна,
па си я не кажуваа.
Па фанаа Яне снахи,
еднаж са ги ударили
с една пръчка чимширова,
та кажаа бела Яна:
- Ни не бите, ни мачете,
ние ке ви кажем Яна -
скри се Яна в крайна кула,
в крайна кула куваклия,
куваклия, куршумлия,
разплетена, немиена,
филдиш гребен на поясо.
Па ойдоа при кулата,
отворили тая кула.
И оттам се Яна скрила,
скри се Яна в честа гора,
в честа гора Богданова.
Па се чудат клети турци,
какво Яна да си наят.
Па ойдоа, та кажаа,
та кажаа чести царо:
- Е ти, царо, чести царо,
скри се Яна в честа гора,
в честа гора Богданова,
не можеме да я найдем.
Па си викна чести царо
триста души балтаджии,
да осечат честа гора,
честа гора Богданова,
да си наят бела Яна.
Осекоа честа гора,
честа гора Богданова,
едно дърво останало.
И оно се пречинува -
ту йе Яна, ту йе дръво,
ту йе ясна месечина.
Дръво сечат, кръви течат.
Проговори чести царо:
- Е виека, балтаджии,
не сечете това дръво,
това си йе бела Яна.
Па вързаа бела Яна,
и вързаа, и покараа.
Кога беше на край Дунав,
от овай Дунав роса роси,
от онай Дунав сънце грее.
Па защо йе тая роса?
Па защо йе това сънце?
Яна реди, сички плаче,
а царо си сина жени.
Проговори бела Яна:
- Е виека, балтаджии,
пушете ми десна рака,
да омия бело лице,
бело лице от прахове,
цръни очи от съзове.
Пущия й десна рака,
па не оми бело лице,
но се фърли, та в Дунава,
а ту викна, колко може:
- Кердосай ме, бел Дунаве,
да ме турчин не кердоса.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.