|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
135. СМЪРТТА НА СТЕФАН КАРАДЖА
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...
Блажена Стара планина,
блажена гора зелена -
зиме и лете се пълна!
Лете е пълна с овчаре,
с овчаре и говедаре,
зиме е пълна с юнаци -
под сяко дърво и юнак,
в сяка долина и байряк;
на сяко клонче и пухче,
на сяко листче крушумче.
Под едно дърво троица,
троица млади юнаци:
първия беше, връвеше,
Хаджи Димитър от Сливен;
Втория беше, връвеше
Стефан Караджа от Тулча;
третия беше, връвеше
капитан Тотю войвода.
Стефан Караджа продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Димитре,
да знаеш, вуйчо, да знаеш
каква съм съня сънувал!
Снощи си легнах, та заспах
на пушка, на чекмаджата,
и съм си съня сънувал -
черно ме куче захапа
в челото, между веждите;
черни ме кърви заляха;
дали е на зло, на добро,
или е пуста измама?
Таман си дума изрече,
отдолу идат манафе,
манафе, черни арапе -
те си гората обсаждат!
Първа е пушка пукнала,
удари Стефан в челото -
Стефан си дума продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Димитре,
извади остра чекия,
та ми главата отрежи -
турци да ми я не режат
и с нея да се не смеят:
"Това е глава войводска!"
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46, с. 35, № 45 - "Смътта на
Стефан Караджа").
=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка
Бояджиева. София, 1989.
|