133. ХАЙДУТИН СЕ СПАСЯВА ОТ БЕСИЛКАТА

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Сиромах Стоян, сиромах,
на два го друма вардеха,
на третият го фанаха.
Па го завеле, завеле
у Ери попът на конак.
Попът си има две моми,
третята Гюла снашица.
Гюла на врата стоеше,
прясно си мляко биеше,
две моми двори метеха,
а Стоян си им думаше:
- Гюло ле, попова снахо,
зълви ли ти са тез моми
или са от махалата?
А Гюла си му думаше:
- Зълви, не зълви, що питаш,
теб заран ще те обесат!
А Стоян си и думаше:
- Гюло ле, попова снахо,
като ще да ме обесат,
канапе купиле ли са,
черница садиле ли са?
А Гюла си му думаше:
И канапе са купиле,
и черница са садиле,
та заран да те обесат,
царица сехир да гледа
и царювите дечица.
Стоян на Гюла думаше:
- Гюло ле, попова снахо,
ща ти са нещо помола:
да си накараш, Гюло ле,
зълва ти по-мънинката
ризата да ми опере,
перчема да ми разреши,
чизмите ми да лустроса!
Че аз обичам, Гюло ле,
га вида юнак обесен,
ризата да са белее,
перчема да са вихрее,
чизмите да са лъснати!
И тя си Гюла накара
зълва си по-мъничката
ризата да му опере,
перчема да му уреши,
чизмите да му лустроса.
Като са Стоян предреши,
хубав са Стоян премени -
ева отдолу че идат
петстотин души сеймене
и Стояна си повеле,
на бесилка го завождат
пред царовите сарайе -
царица снехир да гледа.
Га го царица видяла,
Га го царица видяла,
та си е виком викнала:
Царю ле, царю честити,
тоз ли са вика хайдутин,
де му са риза белее,
де му се перчем вихрее,
де му са чизми лъщеят?
Това ми не е хайдутин,
ами е тежък търговец -
Стоян от въже свалете!
Кат го от въже свалиле,
Стоян си право отиде
у Ери попа на конак.
Разпаса кемер жълтици,
та си ги тоя хариза
на Гюловата зълвица,
на поповата дъщеря,
що го е бяло препрала
и го от въже свалила.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.