124. БОГДАНА ВОЙВОДА

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Богдано, юнак войводо!
И нашироко гледаше,
и надалеко видеше -
за седемдесет дружина!
Богдана рипна на крака
запаса сабя френгия,
па събра верна дружина
и на юнаци думаше:
- Дружино верна, сговорна!
Хайде да идем на Троян,
тежка ще хазна да мине.
Кога са биле на Троян,
дружина и са уплаши,
скокнала, та побегнала;
сама Богдана остана,
Богдана, юнак войвода!
Засече тесна клисура,
па викна и са провикна:
- Нема ли нийде някого?
А татарие си идеха
през тая темна клисура.
Богдана грабна сабята,
па си удари татаре;
изсече седем татаре;
остана едно татарче,
татарче и се молеше:
- Богдано, юнак войводо!
Недей си мене погубва,
че съм едничко на майка,
па ме е дала майка ми
мласо татарче да хода,
на паши измет да чина.
Дето поиска Богдана,
тамо ще хазна да карам.
Покарала го Богдана
към това бяло Филибе,
закарала го Богдана
вов марашките механи.
Кога си хазна стовари,
то си Богдана заражда:
роди ми мъжко детенце,
със цървулците на крака,
със мустаците до уши,
със мъздрачето вов ръка,
с калени стрели на рамо.
Щом се родило, продума
и на майка си казваше:
- Мамо ле, юнак войводо!
Я хайде хазни да делим,
па тогаз, мамо, да идем
на Троянската планина,
тамо е за нас по-добре.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.