122. АЛТЪНЛЪ СТОЯН ОБИРА ЦАРСКАТА ХАЗНА

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Хай гиди Стоян, Стоене,
хай гиди Стоян, млад юнак,
млад Стоян, млада войвода,
Алтънлъ Стоян от Котел,
от Котел града голяма!
Снощи ми й Стоян замръкнал
в гората Стоян, тъмната,
в гората, в габъровата,
с негово конче хранено.
Стояну конче процвили,
пък Стоян ми са й провикнал:
- Горо льо, тъмна, зелена,
стори се, горо, разгърни,
сведи се, път ми направи,
път ми направи да мина
със мойто конче хранено!
Снощи ми й хабер довтасал
от мойта вярна дружина -
скоро, по-скоро да ида,
да си дружина поведа,
на Алтън бунар заведа,
че ще хазната да мине,
царската, цариградската,
със седемдесет татари,
татари, чърни манафи
и анадолски зебеци;
татари да си изловя,
манафи да си посека,
зебези да си изгоря,
хазната да си обера;
горо льо, шъ я харижа
на хора, на сиромаси!
Гората шуми, не чува,
никому дума не дума,
ала Стояну продума:
- Алтънлъ Стоян войводо,
нито са пели петлите,
нито са и повторили,
да ти, Стоене, път сторя.
Коги ти конче поцвили,
коги ми самси извика,
тогиз те разбрах и познах,
по глас, Стоене, по конче.
Скоро, Стоене, по-скоро,
та си хазната превари,
превари, та я обери,
та да я дадеш, раздадеш
на хора, на сиромаси.
Улови пусти татари,
чърни манафи посечи,
зебеци да си изгориш -
да не ми тъпчат тревата,
да не ми кършат клоните,
да не ми мътят водата.
Сведе се гора, разгърна,
Стояну път направила.
А че е Стоян излезъл,
на Алтън бунар отишел
с негова вярна дружина,
та си хазната превари;
самси татари излови,
самси манафи посече,
зебеци в огън изгори:
през гора да не минуват,
през гора, през габърова,
да не и тъпчат тревата,
да не и кършат клоните,
да не и пият водата.
Че си хазната раздаде
на хора, на сиромаси.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.