119. ЛОЗАН ВОЙВОДА

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, чедо, Димитре,
има ли юнас кат тебе,
кат тебе и освен тебе,
на борба да те надбори,
на камък да те надхвърли,
на сабя да те надсече?
Димитър майци продума:
- Мамо ма, мила майно ле,
да дойдеш, мамо, да видиш
на тая Мургаш планина,
на хайдушката поляна,
Лозан ми, Лозан войвода,
дето ни, мамо, поведе
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
със седем сини байрака.
Минахме поле широко,
настахме гора зелена,
а зад гора - сараи,
Емин пашови сараи.
Чул бе се Емин, чул-прочул
из зяла равна Добруджа,
сичко бе кански писнало
от неговите зулуми:
де има мома хубава -
все Емин ще я зачерни,
де има вакли овчици,
все Емин ще ги задигне,
де има златна пшеница -
все Емин ще я обере.
Лозан му хабер проводи:
"Прави, що правиш, Емине
добре си прави сметката,
че ще, Емине, да патиш!"
Емин му хабер получи,
получи и се закани:
"Прави, що прави млад Лозан,
да земе да се замете
през девет гори в десета,
че ще потеря изпратя,
потеря млади сеймени,
Лозана да си заловат,
заловат, още доведат
на Русчук града голяма,
главата ще му отсека,
отсека, на кол набия!"
Майно ле, миличка майно,
нали се Лозан разсърди,
че ни в сарая доведе,
на Емин паша в сарая,
среднощ в сарая влязохме,
Емин си паша вързахме,
тежки му ракли строшихме,
раклите пълни с имане,
имане карагрошове
и още бели белици,
и още жълти жълтици.
Че се провикна млад Лозан:
"Дружино вярна, сговорна,
земайте, холан, земайте,
по-малко карагрошове,
по-много жълти жълтици,
че те са за път по-леки!"
Земахме, мамо, пълнихме,
кой кемер, мамо, кой чанта,
каквото, мамо остана,
Лозан го, мамо, напълни,
ямурлука си напълни,
че го на рамо преметна.
Оттам си, мамо, тръгнахме,
като си порти стигнахме -
портите с ключ заключени.
Седнахме, мамо, седнахме,
седнахме, затюфкахме се
какво да сторим, направим.
Лозан ми, Лозан войвода,
черен си перчан оскуба,
тънка си сабя изплете,
един по един изнесе
и ни главите отърва.
Майно ле, миличка мамо,
Лозан е юнак над мене,
той ме на борба надборя,
той ме на камък надфърля,
той ме на сабя надсича.
Дей гиди, Лозан, Лозане,
дей гиди, Лозан войвода!

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.