117. СТРАХИЛ ВОЙВОДА И ПОТЕРЯ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Атмаджа дума Страхилу:
- Страхиле, страшна войводо,
защо си толкоз почернял,
почернял, още погрознял?
Дали ти пушка дотегна,
или ти сабя утрепва,
или ти пътя омръзна,
или ти булче домиля,
или ти старост потропа?
Страхил Атмаджи думаше:
- Нито ми пушка дотегна,
нито ми пътя омръзна,
нито ми булче домиля,
нито ми старост потропа.
Снощи на пътя замръкнах,
на връх на Стара планина,
на хайдушка равнина.
Там ми са дрямка додряма,
па си де опрях, задрямах
на пушка на тапанджата.
Страшен съм сън сънувал:
отдолу иде потеря,
до седемдесет татари,
до седемдесет читаци
със седем сини байраци.
Атмаджа дума Страхилу:
- Страхиле, страшна войводо,
и туй ли да те науча?
Съблечи дрехи юнашки,
облечи дрехи просешки,
наложи калпак мечешки,
па земи блюдо просешко
и иди долу на пътя,
на пътя на кръстопътя,
на мермер камък седнеш
под тая сянка дебела,
до водицата студена,
при тая бука зелена.
Там ще потеря да мине,
всеки ще хвърли по пара;
най-подир върви войвода,
той ще ти хвърли пет пари,
па ще те тихо попита:
"Не си ли виждал Страхила,
Страхила, страшна войвода?"
Докат си дума издума,
а ти на крака подскочи,
извади сабя френгия,
па се наляво завърти,
дор се надясно обърнеш,
сам ще войвода остане.
Страхил на крака подсдкочи,
съблече дрехи юнашки,
облече дрехи просешки,
наложи калпак мечешки,
препаса сабя френгия,
наметна дреха божешка,
зема си блюдо просешко,
па слезе долу на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
на мермер камък поседна,
положи блюдо просешко
на зелена морава,
под тая бука зелвена,
при тоя вода студена.
Чакал е малко, не много,
тъкмо ми три дни, три нощи.
Погледнал Страхил войвода,
то не ми било потеря
от седемдесет юнаци
със седем сини байраци,
но ми е било потеря
колкот' на небе звездите,
колкот' на поле тревите,
колкот' на гора листите.
Всеки си хвърлил по пара,
най-подир върви войвода,
той му е хвърлил пет пари
и си Страхила попитал;
- Видя ли нейде Страхила,
Страхила, страшна войвода?
Докат войвода издума,
Страхил на крака подскочи,
извади сабя френгия,
па се наляво завъртя;
дор се надясно обърна,
сам си войвода остана.
Страхил войводи думаше:
- Войводо, турска баницо,
който си търси Страхила,
Страхил е страшен пред него!

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.