22. НА САМОДИВСКИ КЛАДЕНЕЦ

Хайдут Сидер и Черен арап

Герган през гора вървеше,
хранена коня яздеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
водо ле бистра, студена,
гиздава Мургаш планино!
Защо си, горо зелена,
толкова рано повяхла -
преди ден свети Илия?
Дали те слана попари,
или те мана омани?
Гора е няма всякога,
никому дума не казва,
ала Гергану продума:
- Гергане, младо юначе,
от Бога добро видело!
Като ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя:
нито ме слана ослани,
нито ме мана омани,
ами ми тежко остана
от двойте клети овчари
и от твой млади кехая.
Снощи е Петко преминал
С твоите, вакли овньове
през самодивско игрище,
през зелената тинтява,
и си овцете помами
до Самодивско кладенче.
Кога си там поседнаха
вечеря да си вечерят,
три самодиви излезли
та па на Петка думали:
Петко ле, млади кехая,
я дай ни, Петко, я дай ни
на овчарите сърцата
и по две капки черна кръв!
Петко се тихо молеше:
Три диви, три самодиви,
аз имам либе венчано
и две дечица близнета,
и овчари са женени -
и имат дребни дечица!
Като издума таз дума,
силни се вихри дигнали,
Петку овчари грабнали,
самичък Петко останал,
останал, ала защо е -
главата му е бял камък,
а сърцето му - черен дъб!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.02.2006
Хайдут Сидер и Черен арап. Отбор български народни песни: празнични - битови - юначни.  Съст. Йо Данаилов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Хайдут Сидер и Черен арап. Отбор български народни песни: празнични - битови - юначни.  Избрал и подредил Йо Данаилов. (Златна Библиотека). София, 1939.