94. ЗАРЪКИТЕ НА ХАДЖИ ДИМИТЪР

Да би гората думала

Де гиди млада войвода,
де гиди Хаджи Димитър,
Хаджи Димитър от Сливен!
Че са Хаджия провикна
из Ичеренски балкани,
от Габърова поляна:
- Гено льо, герджик овчарьо,
Гено льо, шилитарино,
Гено льо, ичеренино,
да станеш, Гено, да слезеш,
в Ичера долу на ханът,
при дяда Бойча хаджия,
аче на Бойча да речеш:
"Много му здраве от мене,
Бойчо льо, да ми проводи
парите намер'ъните,
дето ги Бойчо намери
в жерун'ънската курия,
в приведената хралупа,
във телешката улия,
пък ги с Тодор дел'ъха,
от тенджарата с капака."
Оттам, Гено льо, да идеш
при дяда Нягул чорбаджи,
че на Нягула да речеш:
"Много му здраве от мене,
Нягуле, да ми проводи
пушката четълийката,
със сребърните азлъци,
дето я Нягул откупи
от онзи сетен сиромах,
от Митя бабин Славовчин,
без пари, без половина!"
Оттам, Гено льо, да идеш
при дядо Кирча кехая,
аче на Кирча да речеш:
"Много му здраве от мене,
Кирчо мо, да ми проводи
дванайсе чифта абички,
дванайсе чифта потури,
дванайсе върви козъни,
дванайсе чифта църфули,
дванайсе феса ал'ъни."
Гено льо, гирждик овчарьо,
да не ма струват, ша сляза,
главите ша им изрежа
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.