|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
93. ХАДЖИ ДИМИТЪР ДИРИЛИ
Да би гората думала
Че са станали, станали
кърската билюк-башия,
сливенската юз-башия.
Три дни из Сливен ходили,
Хаджи Димитър дирили,
ала го не намерили.
Тогаз в Клуцохор отишли,
тамо в Хаджи Димитрови,
на портите си хлопаха
и си на име викаха:
- Бойке ле, мома хубава,
ела портите отвори,
да видим, мари, Бойке ле,
тука ли й, Бойке, бати ти!
Нас ни пашата проводи
да доде да се пазарят
месо на войската да дава.
Пък Бойка им думаше:
- Батя го няма тукана,
той си надолу отиде,
надолу в долното поле
да бере сиви говеда,
карнобашки клъсти овчици.
Юз-башията й пак рече:
- Като си доди бати ти,
да додиш да ни обадиш,
малко щеш хизмет да сториш,
голям ще бакшиш да вземеш!
Те на вратата думали,
хаджия слушал отвътря.
щом турците заминали,
през комшулука преминал,
у лелини си отишъл
и на Василя думаше:
- Василе, ти лелин сине,
чу ли що думат турците?
Канят се да ни изловят,
сред Сливен да ни избесят.
Нали й срамота за нази
да умрем на бесилката.
Още таз вечер ша тръгнем
да умрем като юнаци,
като юнаци в Балкана.
Като са вечерта тръгнали
и вече не са върнали.
Котел; непубликувана (зап. 1948 г.; Архив на Института за музика,
БАН).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.
|