92. ПРОВИКНАЛ МИ СЕ Е ХАДЖИ ДИМИТЪР

Да би гората думала

Провикнал ми се е, провикнал
Хаджи Димитър от Сливен,
от Сливенските балкани:
- Има ли хора във Сливен,
има ли верни другари,
да носят сърца юнашки,
горе в Балкана да излязат,
хабера да ми донесат
какво решават турците
за мойта глава юнашка?
Никой го от нийде не зачу,
само го чула Марийка -
мъжко си дете остави
и си през Сливен премина,
горе в Балкана излезе
по една козя пътека.
Там си Димитър срещнала
И на Димитър думаше:
- Байно ми, бате Димитре,
като през Сливен преминах -
до всяка порта бесило.
на бесилото висяха
се млади, байно, българи.
Долу в Сливен да слезеш,
във Сливен сербез касаба,
от робство да ни отървеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.