|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
83. ТЕНЮ ЛЮЦКАНООЛУ
Да би гората думала
Събрали ми са, събрали
дванайсет отбор момчета
с войводата тринайсе.
Че кой им беше войвода -
Теню ми Люцканоолу,
Теню Карабоика.
Седнали да ядат, да пият.
Че ква ми беше гозбата -
шари, печени агнета
и руйно вино червено.
Теню момчета думаше:
- Момчета, верни събрани,
както сме вярно събрани,
тъй да са вярно слушаме.
Хайде да идем, да идем
горе в горните букаци,
че там са нашти ятаци.
Когато Балкана стигнеме,
който си турчин срещнеме,
с куршум ша го поздравим,
със сабя ша го помилваме.
Самуилово, Сливенско; непубликувана (зап. 1967 г.).
Теню Люцканоглу е роден в гр. Сливен; произхожда от старата
сливенска фамилия Люцкановци от Ново село, дн. кв. на Сливен; войвода на чета
в Сливенския балкан през XIX в.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.
|