|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
79. ПАНАЙОТ БОЙКИ ДУМАШЕ - 1
Да би гората думала
Панайот Бойки думаше:
- Бойке ле, моя пръвнино,
снощи си дойдох, Бойке ле,
от къра и от къшлата,
от къшлата керемидената.
Не минах, Бойке, край село,
най минах, Бойке, през село,
през село, през Ново село,
че на дюгеня отидох,
на Кавръковото дюгенче.
Дюгенче пълно с хора
и чорбаджи Хочо там беше.
На всички селям подадох,
всички ми селяма поеха,
Хочо ми селям не пое,
лоша ми дума той рече,
че съм бил, Бойке, хайдутин,
на хайдутите ятака,
на хайдутите хляб нося.
Мене ме жално дожале,
още ми гневно догневе.
Я дай ми, Бойке, пушката
пушката съчмалията,
пищова чифтелията -
потеря ще си събера,
на Хоча главата ще отрежа,
а че ще, Бойке, да ида
в гъсти гори елхови,
елхови и киселчови,
гдето ми челяк не ходи,
гдето ми птичка не хвърчи.
Я дай ми Бойке, детето,
детето, мъжката рожба,
да го в челото целуна,
в челото между веждите,
чуване, Бойке ще има,
връщане няма да има.
Хитов, П. Моето пътуване по Стара планина.
Панайот Хитов е роден през 1830 г. в Ново село, дн. кв. на
Сливен; хайдутуването си започва през 1858 г.; негов хайдушки стан е местността
Куш-бунар (Птичи извор) в Сливенския балкан; става войвода на чета през 1860
г, а през 1863 г. преминава в Сърбия; през 1867 г. организира чета и преминава
в България и след редица сражения се връща отново в Сърбия; с избухването на
войната между Сърбия и Турция (1876 г.) застава начело на българския легион;
през 1878 г. води опълченските дружини и влиза в Сливен; умира през 1918 г..
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.
|