|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
78. ШО МЯЗА, БОЖЕ, ШО МЯЗА
Да би гората думала
Шо мяза, Боже, шо мяза,
на тези бедни българи,
дето са глава дигнали.
Като ми Моралията,
Савата Бимбъшията
и брат му Генчо малия.
Савата Генчу думаше:
- Генчо льо, братче по-малко,
я си кончето извади,
с желто го седло оседлай,
с пъстри го смоци препаши
и да му туриш, Генчо льо,
гемчето позлатеното,
мешинените кобури
и вътре чифте пищови
да станеш, Генчо, да идеш
долу ми, долу, в Анадол,
да сбереш отбор юнаци,
се еднолика, прилика,
на тебе, Генчо, да мязат.
Пък аз ша, Генчо, да ида
роя ми в Варна, Каварна,
ша скроя дрехи юнашки,
потури биргютлиени,
абички джепкенлиени -
юнаци да си пременим!
Ичера, Сливенско; непубликувана (зап. 1946 г.; Архив на Института
за музика, БАН, арх. № 1010, папка 88).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.
|