|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
75. НЕ ИСКАТ МОМА ЗА ВОЙВОДА
Да би гората думала
Еленка дума Стояну:
- Стояне, кючук байряктар,
шо ми се сърди дружина, джанъм,
сърди са, че ми не дума, джанъм
мъдри са, че ма не гледа?
Стоян Еленки продума:
- Еленке, наша войводо,
като ма питаш, ша кажа,
правичко ша ти обадя,
на тебе лъжа не бива,
че ти си наша войвода.
Дружина й вярна сговорна,
тя не ще мома войвода,
и на парите хазнатар.
На джапането тамахкяр.
Затуй се сърди дружина,
че не ще мома войвода.
Еленка дума Стояну:
- Стоене, кючук байряктар,
кат била такваз работа,
отколе да сте ми казали.
Байрак забиеме.
На четирийсе разкрача,
на байрак пръстен ша сложим,
отдалеч ша го мериме -
който пръстенът умери,
през него куршум прокара,
той ша ни стане войвода,
той ша ни стане хазнатар.
Като са байряк забили,
на байряк пръстен сложили,
отдалеч са го мерили,
от четирийсет разкрача,
никой не го е умерил,
през пръстен куршум прокарал,
най-подир мери Еленка,
тя си пръстенът умери,
през пръстен куршум прокарва,
всички са вкупом викнали:
- Афярим, моме, Еленке,
ти ша ни бъдеш войвода.
Котел; непубликувана (зап. 1936 г.; =Архив на Института за музика,
БАН, арх. № 1093, папка 106).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.
|