73. БУЙНА ВОЙВОДА

Да би гората думала

Събрали са са, събрали
търновски млади момчета,
момчета като вълчета,
юнаци се без мустаци,
купиха крава ялова,
та си ядяха, пияха.
Никола, млад байряктар,
той на момчета думаше:
- Момчета като вълчета,
юнаци се без мустаци,
като ядете, пиете,
че пада ли ви на сърце,
излиза ли ви на лице -
мене на сърце не пада,
нито на лице излазя,
че си войвода нямаме,
юнаци да си нареди,
нареди, да ги поведе.
Ето ми девет годинки
как нъ й Буйна оставила -
харалъка ни са довърши,
цървули ни са додраха.
Пробийте душни бъчови,
налейте желта бъклица,
пратете русо копиле
да иде Буйна да вика -
прави що прави - да доде,
юнаци да си нареди,
нареди, да ги натъкми,
натъкми, да ги доведе.
Пробили душни бъчови,
налели желта бъклица,
пратили русо копиле -
да иде Буйна да вика.
Буйна ми булка хубава,
Буйна на боклук седеше,
на ръка памук предеше,
горе, надолу поглежда
към хайдушкото сборище.
Ето момченце да иде,
момченце русо копиле,
право при Буйна отиде,
желта й бъклица подаде,
още на Буйна думаше:
- Буйне ле, булка хубава,
много ти здраве провожда
Никола млад байряктар'ън -
правиш що правиш - да додеш
юнаци да му наредиш,
наредиш, да ги натъкмиш,
натъкмиш, да ги поведеш.
Ето ми девет години
как си ги, Буйне, оставила -
харалъка им се довърши,
цървули им са додраха,
никаква кяра нямаха.
Буйна момченце думаше:
- Момченце, русо копиле,
не моя джанам да дода.
Момченце Буйни думаше:
- Буйне ле, булка хубава,
доде не додеш, не бива!
Буйна си нищо не рече
и тя се назад повърна,
отвори темни зимници,
отключи пъстри сандъци,
расфърли герджик премяни,
облече юнашка образа,
руси си коси завърза,
бели ръкави запретна,
алена феса накриви,
препаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
че си момченце поведе
към хайдушкото сборище,
на хайдушкото кладенче.
Там си Никола намери,
Никола млад байряктар
с негови отбор юнаци,
юнаци се без мустаци,
като си Буйна видяха,
сички на крака станаха.
Буйна момчета думаше:
- Момчета като вълчета,
юнаци се без мустаци,
нещо ша да ви попитам,
правичко да ми кажете -
да турим пръстен на бука,
по редом пръстен да мерим.
Който си удари пръстена,
той ша ни бъде войвода.
Турнали пръстен на бука -
по редом момци меряли
меряли, не ударили.
Седяли и Буйна, гледала,
Буйна се люто разсърди,
на ено коляно й клекнала,
опъна пушка бойлия,
пуста й пушка пукнала -
от бука пръстен свалала.
Буйна момчета думаше:
- Момчета като вълчета,
юнаци се без мустаци,
ето ми девет години
как са й Буйна оставила.
Ют цара хазна не мина,
сега ша хазна да мине.
Пратете млади караули,
кога се хазна зададе
на Буйна хабер да сторите.
Пратили млади караули,
малко са много вардили,
тъкминку до три сахатя.
Ето хазната че иде -
девет катъра с имане,
до триста руси бошнаци,
те си хазната караха.
Буйна на пътя излезе,
Буйна бошнаци думаше:
- Бошнаци, млади помаци,
я си хазнето отворете,
девет катъра ялтъни!
Бошнаци думат войвода:
- Войводо, млади гидийо,
ний си хазнето не даваме
доде ни главите не паднат.
Буйна са люто разсърди,
извади сабя тънина,
че са на место завъртя,
до де са наляво юбърне -
сичките Буйна посече,
само хазнето юстана.
Че им въжета изряза,
на земя хазнето свалила
и си катъри изклала,
на момчетата й дялба делила,
делила и разделила.
Буйна момчета думаше:
- Момчета, отбор отбрани,
зимайте пари безкрайни,
харчете, йоще мислете -
веке Буйна със вас няма да доде.
- Ой наздраве на тебе, Буйне ле,
Буйне ле, булка хубава!
Наред й ръка целунаха,
целунаха и са простиха,
простиха и са разделиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.