|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
70. ПРЕДСМЪРТНО ЖЕЛАНИЕ
Да би гората думала
Добри були си думаше:
- Бульо мо, братовице ле,
да кажеш, буле, да речеш,
на твоите зълви дор дев'ът
ризата да ми операт,
перчана да ми разрешат,
силяха да ми намажат!
Канят са, буле, канят са,
идирненските аени,
канят са да ме уловят,
бульо мо, да ме обесят
на идирненска морава.
Че ми е драго, бульо мо,
кога чиляка обесят
мало, голямо ша доде,
сеир, бульо мо, да гледа;
кога ма, бульо, обесят -
кизата да са б'ълей,
перчана да са в'ътрей,
силяха да са лъщей.
Катунище, Котленско; непубликувана (зап. 1946 г.; Архив на Института
за музика, БАН, арх. № 1009, папка 87); Идирне - Одрин.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.
|