7. СТОЯН ИЗЛИЗА ХАЙДУТИН

Да би гората думала

Стоян по двори ходеше,
по двори калдъръмени,
по бяло мермер камъне,
по плочи по седефени
и на майка си думаше:
- Я чувай, мамо, я чувай,
я чувай кукувицата,
како хубаво кукува,
като кукува, хортува:
"Де да е Стоян да доди,
байрякът да си развие,
юнаци да си събере!"
Стояну мама думаше:
- Мълчи, Стоене, не думай,
че ти си един на мама,
аз та хайдутин не пущам!
Стоян майци си думаше:
- Пущаш ма, мамо, не пущаш,
пак ще хайдутин да ида!
Като чу Стоян, Стоене,
като чу кукувицата -
облече дрехи юнашки,
препаса голям силяхлък,
затъкна остри ножове,
натъкми чифте пищови,
приплесна сабя френгия,
нарами пушка бойлия.
Като го виде майка му,
тя си жално заплака
и на Стояна думаше:
- Не ходи, синко, хайдутин,
че ти си един на мама,
за момче и за момиче,
че ша та, мама, убият!
Стоян майка си не слуша,
я най й Стоян думаше:
- Ша ида, мамо, ша ида,
много са мина събрахме
робите да си отървем,
българи, мамо, българки,
от тейзи, мамо, татари.
Млого са булки робили,
млого са моми турчили!
Ачи й ръка цалуна,
пък тя го в лице цалуна,
че из протката излезе,
излезе Стоян, не влезе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.