|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
69. ХРАНИЛА МАМА, ГЛЕДАЛА
Да би гората думала
Хранила, мама, гледала
едного сина Стояна,
храни го и отхрани го,
гледа го и отгледа го -
по чужди хурки, махалки,
по чужди, холън, чакъми.
Че стана двайсе годишън,
че стана Стоян, Стояне,
че стана, холън, отиде,
голяма кяр-печала -
че стана Стоян хайдутин.
Малко е време походил,
походил, похайдутувал,
много е нещо спечелил,
за скоро зян го направи,
че са Стояна убили,
Стояна мама остана
сутрина рано да рани,
сутрина рано на гроба,
да плаче и да нарежда.
Ичера, Котленско; непубликувана (зап. 1946 г.; Архив на Института
за музика, БАН, арх. № 1010, папка 88).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.
|