68. БОЛЕН ХАЙДУТИН И ОРЛИЦА

Да би гората думала

Болен ми лежи млад Стоян,
посред горица зелена,
на Игликина поляна.
над него лети орлица,
със седем-осем орлета.-
с криле му сянка пазеха,
с човки му вода носеха,
с билки му рани церяха.
Стоян орлици продума:
- Орлице, мила сестрице,
когато умра, орлице,
черни ми кърви изпийте,
бели ми меса изяжте,
черни ми очи кълвете.
Орлице, сестра да ми си,
дясна ми ръка не яжте,
ръка с пръстен позлатен,
пръстенят годенишкият.
Ръката в село носете,
в бащини двори спуснете,
да видят мало й голямо,
да види тейко и майка,
да види първа изгора,
че е загинал млад Стоян!
Орлица дума Стояну:
- Стояне, млади войводо,
ния ша те тебе подигнем!
Стоян орлица продума:
- Орлице, мила сестрице
Що съм ви добро направил?
Орлица дума Стояну:
- Помниш ли още, Стояне,
когато гора гореше,
ти през гора премина,
аляна коня ездеше
и кушия го караше.
На дърво, на яворово
малки орлета пищяха,
със крила, със опърлени.
С дясна си ръка посегна,
посегна, орли прихвана,
че ги със себе занесе.
В човки им храна носеше,
крака им зехтин мажеше,
да им перата израстат.
Ний ще те тебе повдигнем,
със крила сянка ще пазим,
доброто не се забравя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.