62. ЖЕЛЮ ВОЙВОДА

Да би гората думала

Димитър писмо получи
от Стойка поп-Николова -
писмото пише говори:
"Байне ле, бати Димитре,
щом като си писмо получиш
веднага, бате, да тръгнеш
за наща Добруджа хубава -
да ни от паша отървеш,
пашата Пандаклийската,
Аджема Кадикивския,
Шибиля Мустафа Хановски."
Димитър Злати думаше:
- Снощи си писмо получих
от Стойка поп-Николова,
от Добруджа, наша родина.
Да идем, Злате, да идем,
да си пашата уловим,
башибозуци изгоним.
Злате бе, верен другарю,
я иди, Злати, я иди
там горе в Чибук-черкешли -
Желю войвода извикай,
Желю ми сербез българин
с негови верни момчета.
Да си сабите наточат
и патрондаши напълнят,
да дойдат, Злати, да дойдат
във Стралжа село голямо -
там ша са съберем
и оттам - за наша Добруджа
да си пашата уловим
и башибозуци изгоним.
И за Добруджа тръгнали
до шейсет млади юнака,
два дена и две нощи вървяли,
на третия ден стигнали.
Като в Добруджа навлезли -
първото село го нямаше,
селото беше изгорено.
Девет са села минали,
в село Кардам голямо -
никой в село нямаше.
кучета по боклуци виеха,
агнета по кошари блееха,
синьото небе цепеха -
три дни както са запряни
гладни и жедни горките.
Желю момчета думаше:
- Я идете агнета пуснете
да идат трева да пасят!
Като сред село отишли,
чудо голямо видели -
много хора изклани
и на кръсци натрупани
и до тях старец плачеше.
Желю ми, турски касапин,
той на старче думаше:
- Къде са тия жътвари,
гдето на кръсци трупали -
да идем да се пазарим
и към наше село да дойдат?
Старче на Желю думаше:
- Снощи са назад върнаха,
голям грабеж направиха,
много села изгориха,
старо с коне газиха,
кого стигнат - сечаха.
Димитър тоз Калъчлията,
той па Желю думаше:
- Конете ни са изморени,
но хайде да се върнеме,
дано си турци настигнем,
турци и башибозуци.
Че са назад върнали,
че са през Варненско минали
и за турците питали.
Пътниците им казали,
че надолу заминали,
като Камчия стигнали
отдалеч турци видяли -
турци под бели чадъри
край Камчия почиват.
Димитър момчета думаше:
- Виждате ли турците,
сега е време, момчета,
силите да си премерим,
всичките до един да избием,
за нашите братя да отмъстим.
Сабите вънка извадете
и силно конете карайте -
дано си турици оградим!
Сабите вън лъснаха
и конете вятър понесе.
Доде турци усетят,
всички бяха обградени.
Голям бой паднало -
едни се на аллах молеха,
други на земя лежаха.
Султан се на кон покачи
и хукна султан да бяга.
Желю си кон подир пусна
и го назад повърна,
при Димитър закара,
че го с кремък одраха.

Желю войвода бил роден в Черкешли, дн. Желю войвода, Сливенско, в началото на XIX в.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.