61. СМЪРТТА НА ИНДЖЕТО - 2

Да би гората думала

Инджето Колю думаше:
- Кольо льо, Кара Кольо льо,
я разви Кольо байрака,
събери млади юнаци,
че щем да идем, да идем
в Урумкьой село голямо,
там има гърче богато,
на име Димчо Урумчо -
да се имане наземнеш.
Димчо се затуй научи
и на майка си думаше:
- Мамо мо, стара мамо мо,
Инджата се е заканил
да дойде, да ме обира.
Сребърни гривни ти свали,
да ги на куршум направа,
аз да си Индже посрещна.
Че зима Димчо, Димчо льо,
та си куршум приготви,
като се Индже зададе,
Димчо си пушка приготви
и си Инджето помери -
право го в чело удари.
Индже се от кон преметна
и на дружина думаше:
- Я свивай Кольо байрака
и се назад връщайте
да не избият и вази!
Кольо си посви байряка
и са с дружина повърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.