58. ОТКАК СЕ ИНДЖЕ ОЖЕНИ

Да би гората думала

- Горо ле, горо зелена,
имаш ли вода студена,
имаш ли сянка дебела,
като за нази юнаци?
Нажалила се гората,
гората и планината
и на гората листата,
и на полето тревата
заради Индже войвода.
Дор бе Индже млад ерген
и гората бе весела,
весела и наредена -
до сяко дърво и юнак,
на сяка долчинка и байрак,
под тънка елха бял чадър,
под чадъра Индже войвода.
Откак се Индже ожени,
нажалила се е гората,
гората и планината,
и на гората листата,
и на полето тревата
заради Индже войвода.
Като зачу Индже таз дума,
той си на Колю думаше:
- Колю ле, баш байрактар,
събирай, Колю, юнаци
се с бошняшки калпаци,
че ги в планината заведе,
че ги ряд, редом нареди -
до сяко дърво и юнак,
до сяка долчинка и байрак,
под тънка елха бял чадър,
под чадър Колю байрактар.
Чи мене ми е младо булчето,
грях ми е да го затрия,
срам ме е да го оставя,
и дваж срам да го поведа.
Колю на Индже, думаше:
- Бре Индже, млада войводо,
мен са юнаци събрани,
събрани, йоще отбрани.
само двама-трима ще чакам -
Никола от Никопола
и двама братя Мусинци.
Дор туй Колю издума,
ето й Никола дофтаса,
с двама братя Мусинци.
Че разви Колю байряци,
поведе отбор юнаци,
че ги в планина заведе,
че ги ряд, редом нареди -
под сяко дърво и юнак,
на сяка долчинка и байряк,
под тънка елха бял чадър,
под чадър Колю байряктар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.