|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
50. ПРОЩАВАНЕ С ВОЙВОДАТА
Да би гората думала
Добре ле, Добре, наш стар войвода,
тридесет години по гори ходиме,
по гори ходиме, душмани трепиме,
млади дойдохме, стари станахме,
старци станахме, старци белобради.
Малки си деца в люлки оставихме
и те на нази другари станаха.
Я свивай, байрак, гора да оставим,
гора да оставим, дома да си идем,
дома да си идем, старост да си видим!
Отговаряше Добри, добър юнак:
- Брей ой ви вази, дружина сговорна,
как ще оставим таз гора зелена,
таз гора зелена, таз вода студена.
байряк да свия, сърце дваж се свива,
дома да ида, сърце тук остава,
вий си вървете, аз тук ще остана!
Котленско; непубликувана (Архив на Института за музика, БАН, арх.
№ 998, папка 86).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.
|