49. АЛТЪН СТОЯН И ДОБРИ БАЙРАКТАР

Да би гората думала

Алтън Стоян войвода,
той си на Добри думаше:
- Добре ле, кючук байрактар,
я стани, Добре, я стани,
съблечи дрехи хайдушки,
облечи дрехи овчарски,
че навий бели навои
и обуй чикма-цървули.
Засучи върви козяни,
нарами кука овчарска,
че ще те, Добре, проводя
на Стралджа село голямо,
на Стралджа, на механата.
Когото, Добре, намериш,
хубаво да го начерпиш,
начерпиш и изпроводиш.
Сам си с бакалче остани,
с бакалче младо, глупаво,
да си бакалче изпиташ.
Ходят ли тадес хайдути,
ходят ли, та виждат ли са -
Алтънлъ Стоян войвода
със Добря кючук байрактар!
Че стана Добре, Добре ле,
съблече дрехи хайдушки,
облече дрехи овчарски,
че си на Стралджа отиде,
на Стралджа на механата.
Когото Добри завари,
се го хубаво начерпа,
начерпа и изпроводи,
сам си с бакалче остана.
Добри бакалче думаше:
- Бакалче, младо, глупаво,
нещо ще да те попитам,
право ми кажи, не лъжи!
Ходят ли тадес хайдути,
ходят ли, та виждат ли са -
Адтънлъ Стоян войвода
със Добря кючук байрактар.
Бакалче Добре думаше:
- Добре ле, кючук байрактар,
я стани, Добре, я стани,
та си Стояна намери,
Алтънлъ Стоян войвода,
Кажи му, Добре, кажи му,
че се й потеря дигнала -
от девет села потеря,
десето село - Стралджани
Стралджани, пусти българи,
със султана Черкешлийския.
Стояна да си бастисат!
Че стана, Добре, Добре ле,
че при Стояна отиде
и на Стояна думаше:
- Алтънлъ Стоян войводо,
ази си бакалче изпитах,
тежка потеря дигнали,
от девет села потеря,
от десето Стралджани,
Стралджани пусти българи,
със султана Черкешлийския,
да ни, Стояне, бастисат.
Алтънлъ Стоян войвода,
той си на Добри думаше:
- Добре ле, кючук байрактар,
съблечи дрехи овчарски,
облечи дрехи юнашки,
нарами пушка бойлия,
запаши сабя френгия.
Че стана Стоян войвода
накъмто Стралджа погледна
тежка потеря идеше.
най-напред иде султана,
султана Черкешлийския.
Стоян на Добря думаше:
- Добре ле, кючук байрактар,
снеми си пушка от рамо,
че си султана замери
в челото между веждите.
И Добри, кючук байрактар,
войвода си послуша,
султана в чело замери,
замери и го удари
и от коня го събори.
Като е потеря видяла,
един през други бягали,
бягали и се върнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.