44. ДИМИТЪР КАЛЪЧЛИЯТА ОБИРА ЦАРСКАТА ХАЗНА

Да би гората думала

Събрали ми са, събрали
дванайсет мина юнаци,
дванайсетмина дружина,
вярна си клетва сторили,
сторили и направили -
никой да не са отрича,
никой да не са отделя.
Че кой им беше войвода?
Димитър Калъчлията.
Кои му бяха другари?
Пею ми Буюклията,
Злати ми Конарченчето,
Минко ми Черкешлийчето,
Георги ми, добро юначе,
на баба Трънка момчето,
Стефан ми Люцканооглу,
Жельо ми Ямболченина.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настали гора зелена,
седнали ми са да ядат,
да ядат, още да пият.
Войвода диван стоеше,
войвода дума дружина:
- Дружина вярна, сговорна,
яжте дружина, и пийте,
ала са не опивайте,
че щем да идем, да идем
по едирненски дервени -
царска ще хазна да мине,
дялбата да си споделим.
Хазната ми са обрали
и дялбата ми са делили,
кому пай, кому половина,
на войводата два дяла.

Митко Черкешлийчето - Митко хайдутин от с. Желю войвода. Георги - вероятно става дума за Георги Трънкин, роден в Сливен навярно през 1828 г., а е убит през 1860 г.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.