31. МЪКАТА НА БЛИЗКИТЕ

Да би гората думала

Николовата дружина,
тя през гора вървеше,
син, зелен байряк вееше.
най-подир върви Никола,
Никола, герджик войвода.
Дружина дума Николу:
- Никола, герджик войводо,
се коги ка пък тръгнахме,
най-отпрек джанъм вървеше
и си байряка вееше.
Пък сеги джанъм, войводо,
пък сеги назак' оставаш.
Що тъй си мъдър, кахърен -
дали ти пъкя омръзна,
хем пъкя, хем пътеките,
или ти хабер дофтаса
от село джанъм, от Градец?
Никола, герджик войвода,
Никола дума дружину:
- Дружина вярна, сговорна,
нито ми пъкя омръзна,
ни пъкя, ни пътеките,
нито ми хабер дофтаса
от село, джанъм, от Градец.
Вчера край село заминах,
край наще двори широки.
Момите хоро играят
момите и ергените,
сал мойта мила сестрица
със черен ръчаник на глава,
тя си през плета гледаше
и дребни сълзи ронеше.
Пък мойта стара майчица,
чувам я в къщи как плаче
през високите комини,
как плаче и как нарежда,
жуф мене, кардаш, оплаква!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.