|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
13. ХАЙДУТИН СПАСЯВА ЛИБЕТО СИ
Да би гората думала
Кога Бояджик сякоха,
сякоха още палеха,
мало и голямо бягаше
и Янка бяга с майка си.
Минали поле широко,
наели гора зелена,
вървели що са вървели,
до Карабунар опрели.
среща им иде даалия,
саалия Янки думаше:
- Янке мо, моме хубава,
я тръгвай Янке, със мене, (2)
да не си снимам пушката,
да не си кървя сабята.
Янка си нищо не рече,
най си нагоре погледна,
нагоре, къмто балкана
И се изясно провикна:
- Няма ли хора наблизо, (2)
да додат да ме отърват
от тези пусти даалии.
Янкино либе й хайдутин,
то си е Янка зачуло,
право при Янка отива,
че си даалии убива,
с него си Янка отвежда.
Самуилово, Сливенско; непубликувана (зап. 1967 г.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.
|