104. ОТИВА БУНТОВНИК

Да би гората думала

Стоянка ходи по двори,
алено було развява.
Стоил при нея седеше,
бяла си книга четеше.
Стоянка дума Стоилу:
- Стоиле, снощно венчило,
че откъде ти й туй писмо,
че кой ти венци честити?
Стоил Стоенки думаше:
- Стоенке, булка хубава,
не ни са венци злочести,
викат ма, мари Стоенке,
ази бунтовник да ида,
да стана млада войвода!
- Стоиле, снощно венчило,
и ази със тебе ша дода.
Стоил Стоенки думаше:
- Стоенке, булка хубава,
не мош със мене да додеш,
че ний в балкана ще идем,
бой ще се бийме със турци!
Стоянка дума Стоилу:
- Постой, Стоиле, почакай,
байряка да ти ушия
и на байряка да пиша:
"Де са й чуло, видяло -
днеска под златни венчила,
утре бунтовник да иде!"

Стоил войвода - песента вероятно се отнася за Стоил войвода, роден през 1842 г. в днешното село Стоил войвода, Сливенско; войвода на дружина през 1875 г.; загива през 1876 г. като войвода на Втори сливенски революционен окръг.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.