103. ИВАНЧО СИВОВ ОТ КОТЕЛ

Да би гората думала

Че стана Хаджи Димитър,
през нощ във Русчук замина,
на Русчушката тъмница,
на тъмни царски прозорци.
На прозорците похлопа
и си на име повика:
- Иванчо Сивов от Котял,
тук ли си, обади ми са!
Иванчо дума Хаджия:
- Байно льо, Хаджи Димитре,
тука съм, байно, тука съм,
тука съм ала защо съм?
Канят са байно, канят са
оттука да ме изкарат,
във Котял ша ма закарат,
там ша ма, байно, обесят -
във Котял, сред чаршията,
да гледа мало й голямо.
Хаджия дума Иванчо:
- Как са, Иванчо, предаде
на турци, на еничери,
на тези песоглавчани?
Иванчо дума Хаджия:
- Байно льо, Хаджи Димитре,
не можах, байно, да угадя,
мене ме глава заболя,
люти ма тръпки побиха,
Та ма, байно льо, хванаха,
та са, байно льо, предадох.

Иванчо Сивов е роден в гр. Котел; участник в четата на Х. Димитър и Ст. Караджа; обесен в родния си град през 1868 г., за което разказват други по-пълни варианти на песента.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.