9. СУЛТАН СЕЛИМ, АРАПИН И МАРКО

Юнак и ясно слънце

Личба личи царо Султан Селим,
вече турци вино да не пият,
бугаре цървено да не носат
и на добри коне да не яздат.
Се са турци от вино махнали,
бугарете цървено не носат,
добри коне не смеят да яздат.
Щото беше Марко Кралевичи,
он направи зелена долама
и оружи коня турска руба,
и накара турци еничере
да му пият вино през рамазан
Дум' по дум' се чуло чак до царо.
Царо прати троица телале.
Личба личат по Латина града,
по турците и по арапите,
кой че може юнак да се наеме,
да си хване Марко Кралевичи:
накарал е турци еничере,
та са пили вино през рамазан.
Нема никой юнак да се наеме
у турците юнак да го фане.
Нъ се нае проклет Арапина,
що му барли на гърдите бият,
трепките му на рамене стоят.
Та отиде царю на дивану,
цалива му ръка и колена
и на царо тогай отказуе:
- Ей фала ти, царе Султан Селим!
Я че фанем Марко Кралевике,
ама сакам бакшиш да ми дадеш.
Отговаря царо Султан Селим:
- Фвала тебе, арабски юначе,
ако можеш Марко да ми хфанеш,
я ти давам до три азни пари,
ем не давам какви да би пари,
нъ ти давам се жълти жълтици,
ако можеш па Марко да фанеш.
Па че вземеш и Прилепа града
и че яздиш Марковата коня.
ем че либиш Марковото либе.
Арапин се лепо зарадува.
Ка уяхна коня Карамана,
та отиде у Прилепа града -
не намери Марко Кралевичи.
Казали го у Будина града,
вино пие по ладни меани.
Ка отиде Църна Арапина,
редом пита по Будина града,
да опита Марко Кралевики.
Ред е дошло и Марко попита:
- Бре тако ти бога, ефендио,
като седиш по хладни механи,
дали знаеш Марко Кралевичи,
дал го знаеш, дали го познаваш.
А Марко го туку изпитува:
- Ей фала ти, Църна Арапине,
я го знаем, арно го познавам
и сега го баш дека е па знам:
ама сакам право да ми кажеш,
защо че ти Марко Кралевичи?
Арапин му тогай отказуе:
- Бре тако ти бога, ефендио,
нали питаш, право че ти кажем,
със царо сме облог учинили,
царо дава до три хазни пари,
хем не дава какви да би пари,
нъло дава се жълти жълтици,
който може Марко да си фане:
накарал е турци еничере,
та си пили вино през рамазан.
Нема никой юнак да се наеме,
я се наех, я чем да го фанем.
я го фанеи, я му глава земем.
Та че земем до три хазни пари,
ем че земем се жълти жълтици
и че земем и Прилепа града,
и че яздим Марковата коня,
и че либим Марковото либе.
Марко се е върло разсърдило,
рипна Марко на нозе та стана
и си везе сабля дамаския,
на Арапин току обисъди:
- Бог те убил, Църна Арапине,
те съм Марко, що че да ми чиниш,
та язе съм Марко Кралевичи.
Търгна Марко сабя на маскара,
отсече му глава наистина,
па я тури у торба зобница,
закачи я коню под гривата,
па се качи коню на рамена,
право кара код цар Султан Селим,
ка го виде царо Султан Селим,
защо носи глава от Арапин,
разтресе го треска троегодска,
от далеко ока на Маркоте:
- Добре дошел, Марко Кралевичи,
не мой, Марко, мене да се сърдиш,
я не пратих Църна Арапина,
не го пратих тебе да погуби,
но го пратих ти да го погубиш.
Много ми е зиян починило,
та го пратих ти да го погубиш.
На ти, Марко, стотина дукати,
та отиди у ладна меана,
та си пийни вино със дружина.
А Марко му тогай отказува:
- Я ти нечем стотина дукати,
най ти сакам дд три азни пари,
какво си ги, царо, сам обрекъл,
да ги земе Църна Арапина,
ако може мене да погуби;
он не можа мене да погуби,
а я погубих Църна Арапина,
я чем земем до три азни пари.
Цар се чуди какво да му дума,
че като е дума издумало,
обрекъл е до три азни пари,
не везе ги Църна Арапина,
че ги земе Марко Кралевичи;
та му даде до три азни пари,
и тии били се жълти жълтици,
тогай Марко на царо думаше:
- Фала тебе, царе Султан Селим,
вече тизе облог да не правиш,
да не пращаш църни арапини,
да ги пращаш мене да погубат,
най се губиш тизе сам си със них.
Те ти зимам до три хазни пари,
ако сакаш утре па допрати,
я съм готов - насреща излазим,
главите чем тука да доносим,
сека глава по три хазни пари.
Тогай Марко от чардаци слезна,
та си яхна Шарко добра коня
и закара до три азни пари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.