92. СЛЪНЧИЦЕ, ПОБРАТИМЕ ЛЕ

Том VІІ: Семейно-битови песни

- Слънчице, побратиме ле,
ти като грееш високо,
високо, мошно широко,
та не ли виде, слънчице,
за мене мома в селото?
- Видех я, видех, Стояне,
каква я искаш, Стояне:
млого ли да е хубава,
млого ли да е работна,
ли млого да е болерка?
- Не ща я да е хубава,
туку я искам, слънчице,
две сърца едно да станат:
каквото рече едното,
другото да му пристане.
- Знаем я, знаем, Стояне,
ала е млого далече,
от нъва страна дунята,
ала се, Стояне, углави.
Хайде, Стояне, да подем,
та може да я заварим,
та ку не на главеване,
та баре на венчаване.
Зели са та са утишли,
та са булката уткрали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.