|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
88. ТЪМЕН СЕ ОБЛАК ЗАДАДЕ
Том VІІ: Семейно-битови
песни
Тъмен съ облак зададе
из пуста гора Сивлия,
из Сивлийската наия.
- Я сякам, Радо, ти идеш,
идеш да ми пристанеш -
бели си ръце разгърнах,
да та, Радо ле, пригърна,
синьо си сукно отметнах,
да та, Радо ле, наметна.
Рада Ивану думаше:
- Либе Иване, Иване!
Как щъ, либе, да дода?
Чюзди аргати по двора,
връва алтъни дрънчаха,
куфар чюпрази ечаха,
златни мингуши дрънчаха.
Иван си Ради думаше:
- Радо льо, глупежо льо!
И тва ли да та науча!
Откачи връва алтъни,
тури ги в куюн джюбове;
отпаши куфар чюпрази,
тури ги в бяла пазува;
бели си поли надръгни,
събуй си жълти местюве,
пак тръгни, Радо, та ела,
та ела, та ми пристани!
Калофер (Чолаков, № 44).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.
|