|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
86. КОЕ Е ВРЕМЕ СЕГА СТАНАЛО
Том VІІ: Семейно-битови
песни
Кое е време сега станало,
това се време Добра пристана,
по младо турче, по анадолче.
Па е излела горе над село,
провикнала се току що може:
- Остани сбогом, мой голем дворо!
Остани сбогом, моя градино!
Остани сбогом, мой голем родо!
Остани сбогом, моя роднино!
Остайте сбогом, мале и тато!
Остани сбогом, мой мили брате!
Да не жалите, да не тажите:
язе отождам сос пръвно либе!
Не я е дочул никой от дома,
сал я е дочул брат й низ село,
брат й низ село, низ меаната.
В меана седеше, вино пиеше,
вино пиеше, песен пееше.
Песен предаде на дружината,
чаша остави на трапезата,
та па излезна низ меаната,
та са изкачи на могилата,
на могилата, на сред селото,
па се провикна туку що може:
- Иди сос здраве, сестро ле Добро!
С кого отодиш, да се доводиш!
Локорско, Софийско (СбНУ 14, с. 33, № 2).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.
|