80. ЗАПРАТИ МИРЧО КАЛЕСКА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Запрати Мирчо калеска
с една ми китка шарена,
със една жълта бъклица,
бъклица с вино червено,
троянско троегодишно,
Еники я е запратил
и е заръка заръчал:
"Чини, що чини Еника,
китката да ми затикне,
бъклица да ми напие,
калеска да ми приеме."
Еника плаче, та не ще:
- Не ща го, мамо, не ща го,
че си е Мирчо бекрия,
бекрия, луд-полудия,
та во виното лудее,
а в ракията заходи,
на своя майка с нож лети,
и на своята сестрица,
негели, мамо, на мене,
на мене, на чуждо чедо!
Майка Еника предумва:
- Мари пристани, Енико,
ако е Мирчо бекрия,
бекрия, луд-полудия;
заман са вино не пие,
заман са кавга не чини,
а ще си докрай болярка
и Мирчовица невяста.
Пристала си бя Еника,
годеж сториха, запиха,
голема мена дадоха:
два косатника в косата,
двой вити гривни на ръце,
и дванаесе пръстена,
се сас безцени камане,
малямен пръстен за мена.
И още мена дадоха:
на шарен ширит сто рупа,
на кован синжир педесе,
и за сватба са ду мале:
тая неделя годежа,
а до неделя сватбата.
Кога е било в неделя,
сабра се сватба голяма -
сто кума и сто сватове,
и девет млади девере.
Напремени ги млад Мирчо:
кумовете вов алено,
сватовете вов зелено,
сам Мирчо вов позлатено,
сестра му Рада в сребърно.
Тръгнала сватба голяма,
кон до кон, кола до кола,
сами е Мирчо в кочия,
сестра му Рада при него.
Кога извеле Еника,
девойка млада, хубава -
от ясно слънце по грее,
от пълен месец по свети.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.