77. ТЕЙНО ПЕТРАНКИ ДУМАШЕ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Тейно Петранки думаше:
- Петранчице ле тейнова,
толкози село голямо,
из село болест сякаква,
и чума, и самодива,
и сърце и сипанице -
как нема болест за тебе,
да лежиш, да почернееш,
да лежиш, да погрознееш:
лицето да ти посъхне,
като на припек земята;
снагата да ти повехне,
като на поле тревата;
косата да ти окапе,
като на гора листата.
Че не ли ти се додея
ката неделя сгледници,
в понделника сгодежници!
Тейну са хеле додея:
източихме си виното,
измесихме си брашното.
Сега се канил млад Първан,
ище та, тейно да ще та,
да ще та тейно Първану.
Че ми го фалят хората,
че си е Първан чорбаджии:
портите му са желязни,
на порти синджир сребърен;
дворите му са каменни.
Петранка дума тейну си:
- Би щеш ма, тейно, да щеш ма,
да щеш ма, тейно, Първану,
ала ма не щеш ни видя;
много щещ, тейно, погледва,
ала не щеш ма ни видя.
Теб ти го фалят старите,
мен ми го корят младите:
че си е Първан делия,
делия Първан, бекрия -
на виното е делия,
на ракията бекрия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.