66. ЗАЛИБИЛ ЛИБЕ ДАЛЕЧЕ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Мама Стояну думаше:
- Синко, Стояне, Стояне,
що ти е конче пустало,
пустало сще запряло -
дали от много каране,
или от лсшо гледане?
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
като ма питаш, ша кажа,
ша кажа, няма да лъжа,
пред майка лъжа не бива,
пред майка като пред Бога.
Залибих либе хубаво,
ала е, майко, далеко:
пътя ми беше за два дни,
пък аз го за ден минавам -
затуй ми й конче запряло,
запряло и обосяло.
Ала е либе глупаво:
не знае хурка да преде,
камо ли във стан да тъче.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я иди, синко, питай го:
кое е в света най-бързо,
кое е в света най-лошо,
кое е в света най-мило.
- Питах го, мале, питах го,
а то ми, мале, думаше:
"Умът от всичко най-бързо,
език от змия по-лошо,
либе от майка по-мило." -
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
либе ти не е глупаво,
либи го, синко, лъжи го,
лъжи го, синко, земи го.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.