41. СЕЛЯНКАТА Е ГРЕЙНАЛА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Кръстница тлака викала,
де енъж вика, дето дваж,
у дома вика три пъти.
Буля калино думаше:
- Калино, Недо, малино,
умий са, калино, ако щеш,
умий са, да та оплета
и дребно, ситно нареса
и да та, Недо, премена
с твоята липа премяна,
на тлака да та заведа,
на тлака и на седянка.
Не сядай, буля, в малките,
в малките, я в подевките,
най седни, буля, начело,
та викни, буля, та запей ,
из едно гърло два гласа,
из една уста две думи.
Неда буля си послуша,
та са й юмила и оплела
и са убаво премени
със своята липа премяна,
дето са булка венчава,
та е на тлака отишла,
най-назад Неда отишла
най ми начело седнала,
викнала й, та е запяла,
из едно гърло два гласа.
Стоян на тлака отиде,
барем си в къщи не влезе,
ем на вратата погледна
и той се назад повърна,
и си у тях си отиде,
и на майка си думаше:
- Да идеш, мамо, да видиш,
дето е Неда седнала,
там е седянка грейнала
от Недината премяна.
Дето е Неда викнала,
там е тлаката екнала
от Недините два гласа.
Пък Рада годеницата
зад вратата е седнала,
на ергените отваря,
на момите вода подава
я на подевки къделки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.