|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
277. ГЛЕДАЙ МЕ, ГЛЕДАЙ, МОМИЧЕ
Том VІІ: Семейно-битови
песни
Стоян момиче думаше:
- Гледай ме, гледай, момиче,
гледай ме, нагледай ми се,
люби ме, налюби ми се,
към мене севда не фърляй,
че е севдата лошава:
който от севда загине,
на черква не го занисат,
попове не го припяват,
тайфата не го желеят,
земята не го приима.
Мало се млого не мина,
Марийка се болна разболя,
разболя Марийка и умря.
На черква не я занели,
попове не я припяли,
тайфата не я желяли.
Минаха девекь години.
Енна ми пуста утрина,
в енна ми пуста събота
Стоян овцете пасеше
и с кавальето свиреше
край село край гробището.
От енно стару кеурье
излягна малка девойка
и на Стояна думаше:
"Любе Стояне, Стояне,
сега са девекь години
от как съм, любе, умряла,
земята не ме е приела.
Хай да се с тебе простиме
земята да ме приеме."
Малкотърновско (непубликувана).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.
|