274. БЕЛА ЯНА ДВОРИ МЕТЕШЕ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Бела Яна дворе ми метеше,
а Стоян си коня потпрааше;
Стоян Яне тога е велеше:
- А е гиди Яно, бела Яно!
Како се сакавме, така се зедовме,
кукя немавме, кукя купивме,
коньи немавме, коньи купивме,
овци немавме, овци купивме,
овци купивме со се овчари;
се що немавме, Господ ни даде,
чедо от сърце Господ не даде,
аль е от Бога, аль е от люгье?
Тога му рече убаа Яна:
- Дейди Стояне, мой господине!
Лел ме опитваш, яс ке ти кажам,
како я знаам и ти да знаиш,
ни е от Бога, ни е от люгье,
тук' ми е ова майкина клетва.
Кога сум било лудо малоо,
я сум си било люто проклето.
Та ме повила моята майка
и ме леляла, и ме кълнала,
та що ми рекла най-лоша клетва:
"Да ми поспиеш, мала Янинко,
да ми поспиеш, да ми порастиш,
да ми се сториш добра девойка,
стопан да найдеш, как що ке сакаш,
се що ке немаш, Господ да даит.
Да ми се сториш мошне богата,
чедо от сърце, керко, да немаш,
защо ми дааш големи мъки,
дене и ноке, керко, ми плачиш.
Ког ке засвирит риба летница,
риба летница по Църно море,
ког ке запеит камен станоит,
камен станоит на Нико поле,
ти тога чедо да си добиеш."
Тога ми рече убаа Яна:
- Ейди Стояне, мой господине!
Олку си имав сбор, да ти кажа,
сакаш ме тераш, сакаш ме държиш,
яс ти 'и казав моите греои.
Стоян е назад сборот вратило:
- Ей гиди Яно, млада невесто!
Многу без чедо, Яно, и ние,
ке поминеме и ние вака.
Яс ти се молям, ти да не жаляш;
никоя майка чедо не кълнит,
чедо не кълнит, чедо да немат,
туку ни било касмет от Бога.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.