273. СТОЯН МАМИ СИ ДУМАШЕ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Стоян мами си думаше:
- Мамо мо, стара мамо мо,
откак съм заовчарувал,
на кривак не бях задрямвал;
вчера, мамо мо, в събота,
в събота, мамо, на пладне,
като овцете запладних
под клонатите букаци,
на кривака са поподпрях,
поподпрях, мамо, задрямах
лошава съня сънувах:
отдолу идат сеймени,
алести коне яряха,
в ръце бъкраче държаха,
в бъкраче китка босилек,
и черно грозде ядяха.
Стадото на кръст минаха,
минаха и поръсиха,
башът овенът хванаха,
та му звънеца скъсаха,
скъсаха и захвърлиха.
Всичките овце побляха,
побляха и замлъкнаха,
сал една вакла овчица,
тя забля, мамо, не млъкна.
Мама Стояну думаше:
- Стоене синко, мил мамин,
тъз съня не е хубава.
Аленото й, мама, истина,
конете, мама - хаберят,
черното грозде - сълзите,
башът овенът - самси ти,
овцете, мама - комшии,
ваклата овца - майка ти.
Дору си дума издума,
сеймени в къшла влязоха,
та си Стояна хванаха,
опък му ръце вързаха,
напред го коне караха.
Всички комшии викнаха,
викнаха и замлъкнаха,
Стояновата майчица -
тя викна, че не замлъкна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.