269. МАМИНА ЦВЕТО, МАМИНА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Мамина Цвето, мамина,
мамино цвеке пролетно,
цъфнало незавързало;
мамина вода студена,
мамина мила отмена -
кажи ми де да се дена?
Хората, мамо, навеело,
а ти из село излизаш.
Мамина каща длъбока,
без комин, мамо, без пенжар
от нигде дупка, ни врата.
Мамини танки дарове
и тия нови премени,
премени, мамо, злочести!
Коги ти дари засновах,
а то ме, мамо, споходи
калугер с калугерица,
цигани с черна циганка.
Я сам си, мамо, видела,
че това не е на добро,
че тия твои дарове
еас слъзи ща ги обливам,
с плачове ща ги раздавам
на твои мили дружкини.
Я стани, мамо, я стани,
та си дружките посрещни,
че са ти дошли нагоске,
с вощени свещи у раце
и с китка зелен босильок,
та влезте в нова градинка,
в нова градинка моминска,
та цвеке да наберете,
вит венец да ти увият,
китки размесни накитат,
юбаво да те пременат
и танко да те йоплетат,
шевета да ти наредат,
венец на глава да турат
и с песни да те изпратат,
че днес е веднаж за заман;
дано ми маки разнесат,
огньове да ми угаснат.
Сега е пролет весела,
секи се радва и пее,
пилци са в гора запели,
в тая ми гора зелена;
хората лежат под сенки,
а ти си в ковчаг легнала,
с бело се платно завила.
Я сам се, мамо, облекла
черно до земя да носа
и живи жалби да жала,
сас очи в земя да гледам,
доде ме земя прибере.
Моли се, мамо, на Бога,
по-скоро д' ида при тебе,
та дружки да ти не гледам
по хора и по кладенци,
по цръкви и по сборове,
по тия зимни седенки:
песни за тебе да пеят,
огньове да ми подклаждат.
Мамини сълзи горещи
дано да земя пробият,
гроб да ми, мамо, изроват,
жива в земята да влета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.