267. ГРОБЪТ НА ДОНА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Поболе се Дона
от църната чума,
от юначка болес,
баща на катове,
майце на скутове,
брату на дворове.
Дона майце вели:
- Мале, мила мале,
ке си умра, мале,
младо и зелено,
нито поодило,
нито поносило
свилени кошули,
шамки антерии,
ибришим чорапе.
Я макя й вели:
- Доне, мило чедо,
не бой ми се, Доне,
не ке да ми умреш.
Макя е пратила
твоя стари баща
на Стара планина,
на бела бачия,
на сивото стадо,
овен да донесе,
курбан да заколе
на Дона за здраве.
А Дона й вели:
- Мале, мила мале,
чума курбан не ке,
туку Дона иска.
Мале, мила мале,
да не ти е просто,
куга умра, мале,
ако дадеш, мале,
чуждин да ме плаче,
чуждин и чуждинка.
Я си имам, мале,
четворица бракя
и четири снаи -
снаи да ме плачат.
Сготвила съм, мале,
четири кошули
бракя да даруваш;
сготвила съм, мале,
четири чорапе
снаи да даруваш.
Мале, мила мале,
четворица бракя
да ми сградат, мале,
каща каменита,
бела варовита,
сос четири врати.
От едната врата
сънце да ми грейе,
от другата врата
ветер да ми дуа,
от трекята врата
макя да дооди,
от четвърта врата
дружки да доодат
Дона да викаа;
"Айде, Доне, айде,
на вода да идем!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.