262. МАРКО И ГАЛУНКА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Галунка гърло болеше,
свекърва й я цереше.
От како й бяха билките?
От черна зъмя главата,
от пъстър смока сърцето,
от зелен гущер краката.
Колкото цери по боли.
ни оздравя, нито умира.
Девят години я пери,
дгвят катъра похарчи;
Галунка Марку думаше:
- Марку льо, първо венчило,
утря ми й делник понделник,
стани рано във понделник,
че иди в росно ливади,
улови руси биволи,
упрегни кола писана,
че ми дебело постели,
че ми високо подложи,
у мама да ма заведеш,
у мамини на повратки;
девят години не отидох,
сега ма, либе, заведи
и мама да ма поцери,
и мама да ма погледа,
стига ма гледа мама ти.
Марко Галунка послуша,
че стана Марко, че стана,
че стана рано в понделник,
улови руси биволи,
упрегна кола писана,
че си й поела дебело,
че й подложи високо.
Минаха гора зелена,
наслаха поле шъроко,
Марко Галунки думаше:
- Галунке, либе Галунке,
стани, Галунке, погленни
бащини нивя зелени,
бащини росни ливади.
Галунка нищо не дума.
Вървяха, како вървяха,
влягоха в лозя зелени,
Марко Галунки пак дума:
- Галунке, либе Галунке,
стани, Галунке, погленни
бащини лозя голями.
Галунка нищо не дума,
ни хърка, нито говори.
Кога я Марко погленна,
Галунка лежи умряла.
Че викна Марко, заплака,
едри си сълзи ронеше
и са на Бога молеше:
"Ах, ако са назад върна,
че ще да каже мама ми:
Девят години я церих,
на пътя ли я умори?
Ако напред, Боже, отида,
че ще да каже мама й:
Девят години не идва,
умряла ли я доведе?
Кажи ми, Боже, покажи
какво да сторя, направя?"
Остро си нохче извади,
че са в сърцето удари
и на Галунка думаше:
"Лежи, Галунке, да лежим,
в един гроб да ни заровят,
с един поп да ни опеят."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.