Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

259. НЕНКА СА БОЛНА РАЗБОЛЯ

Том VІІ: Семейно-битови песни

- Ненка са болна разболя,
позна са Ненка ша умре,
Ненкини дребни дечица
се покрай нея ходяха
и й одица даваха.
Ненка дечица думаше:
- Дечица, мили на мама,
ази ша, майка, да умра,
пък вас ша да ви оставя
мънички, некадърнички -
немате нийде никого,
не мила майка, не баща.
Кой вечер ша ви прибира,
кой нощям ша ви завива?
Таман туй Ненка издума,
и Никола си дофтаса
от дълъг пътя, от Цариград.
Ненка Никола думаше:
- Никола, първо вянчене,
бре добре дошел, Никола,
не мога, а бре, да стана,
да стана, да та посрещна,
кончето да ти разведа,
както, Никола, други път,
други път, друга година.
Никола Ненки думаше:
- Ненке ле, първо вянчене,
още ли лежиш, Ненке ле,
още ли не си умряла?
Аз ходих, Ненке, в Цариград,
ходих, Ненке ле, върнах са,
тебя та болна оставих
и пак та болна намерих,
не умираш, Ненке, не оздравяш;
Ненке ле, да са оженя.
Нито съм, Ненке със жена,
нито съм, Ненке, без жена.
Ненка Никола думаше:
- Никола, първо вянчене,
аз щях, Никола, да умра,
ама съм тебя чакала,
Никола, да ти заръчам -
аз като умра, Никола,
Никола, да са ожениш.
Земай, Никола, коя щеш,
Донка Попова не земай,
дечата ша ми избие.
Снощи си Радка проодих
на студеното кладянче,
одица да ми донесе,
че там си Донка намери.
Донка на Радка думаше:
"Радо льо, Николичина,
още ли лежи майка ти,
още ли не е умряла?
Кога ша умре майка ти,
пък аз да зъмна баща ти,
бъри ща да та побия
по бяло лице с плесници,
по тънка снага с тояга."
Току туй Ненка издума
и са от душа отдяли.
Току са й три дни минало,
и Никола са ожени,
зел беше Донка Попова.
Радка си става сутрина,
сутрина рано подраня,
ощяни свещи правяше,
на гробищата да иде.
Донка си става, подраня,
че й свещите земаше
и ги в огъня фърляше,
и тогаз Радка бияше.

 


Еленско (СбНУ 27, № 119).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962
.