257. ВЪЗ ПОДЗИМЕ СЪМ ЛЕГНАЛА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Въз подзиме съм легнала,
въз пролете съм станала,
цала съм зима лежела,
лежела йоще болнела,
а га са й пролет пукнало,
я сам нах вонка излела.
Сичко са й било цветнало,
цветнало йоще лиснало,
и моен зелен босилек,
и моен червен каранфил,
сичко йот земя излиза,
пък я нах земе торнувам.
Умирам, майчо, умирам,
тебе са вера не фата:
малко щеш да ма погльодаш,
млочко щеш да ма споминаш.
Утре ще сватба да има
на нашсо дворе широко,
права щат люлка да правят,
мене щат летве да турят.
Ага ми дойдат, майчинко,
хожене от джумаене,
сафтене от медресене,
ти да ми, майчо, отвориш
моине маджар сандъци
и да ми, майчо, извадиш
мойено тьонко дарие.
Врит да ги дарье удариш:
хожемнем дльоги аглоци,
сафтемнем сърма чеврици,
Асаню, майчо, да дариш
шерена риза набрата,
връх ризана му аглочек,
връх аглочека чеврица,
връх чеврицана кесица,
връх кесицана китчица
от моен ситен босилек,
от моен червен каранфил,
на китчицана алтончек
от мойсо фесче алено.
Умирам, майчо, умирам,
тебе се вера не фата.
Иди ми, майчо, порюкай
мижюва Фатме да дойде,
гиздило да хи харижем,
любено да хи отстъпем,
че на мен късмет не било
млада невеста да ида
на Хасанюви дворове,
на Хасанюви конаци.
Умирам, майчо, умирам,
тебе се вера не фата.
Скоро щем да се разделим.
Още си Фатме думаше
и се със душа раздели.
Плакала й майка, плакала
по Фатме мила майчина.
Три дене я вотре държала,
от милост йе никому не казала,
от жалост в дворье закопа.
Та че си майка извади
Фатминно тьонко дарие,
врит си ги дара удари,
както си Фатме пороча.
Каквото от дар остана,
майка го купен сторила
насреде равни дворове,
турила й малко борница,
та че си купен запали
и си се жално провикна:
"Както си горят дарове,
тей ми мен гори сърцесо
по моя Фатме хубава,
че си ми млада отиде
нах чорна земя длибока.
Сичко от земя излиза,
пък тя нах земя отиде."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.