255. ИЗРАСЛО ДЪРВО ВИДРОВО

Том VІІ: Семейно-битови песни

Израсло дърво видрово,
вишин вишнило до небо,
стебла стеблило доземи.
Под него Стоян болнуя,
при него майкя тъгуя.
Стоян на майкя говори:
- Мале ле, мила майчице!
Че умрем, мале, че умрем,
млогу ли че ме жалееш?
Я майкя си му говори:
- Жалее, синко, та млогу,
дури при тебе не дойдем.
Израсте дърво видрово,
вишин вишнило до небо,
стебла стеблило доземи;
под него Стоян болнуя,
при него баща тъгуя.
Стоян на баща говори:
- Че умрем, тате, че умрем,
млогу ли че ме жалееш?
Я баща си му говори:
- Жалее, синко, жалее,
дур море вода престане,
дотогай че те жалеем.
Израсте дърво видрово,
вишин вишнило до небо,
стебла стеблило доземи,
под него Стоян болнуя,
при него сестра тъгуя.
Стоян на сестра говори:
- Че умрем, сестро, че умрем,
млогу ли че ме жалееш?
Я сестра си му говори:
- Жалее, брате, жалее,
дур суо дърво лис пущи,
дотогай че те жалеем.
Израсло дърво видрово,
вишин вишнило до небо,
стебла стеблило доземи,
под него Стоян болнуя,
при него любне тъгуя.
Стоян на любне говори:
- Любне Милкано, Милкано!
Че умрем, любне, че умрем,
млогу ли че ме жалееш?
Я любне си му говори:
- Войно Стояне, Стояне!
Жалее, войно, та млогу,
дури се върнем от гроби,
та че улезнем, Стояне,
у тая мала градина,
че берем китка весела,
че затнем, войно Стояне,
та па че ойдем на оро,
че да се фанем на танец!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.